Author Archives: petrova

Link

Как да миете зъбите на кучето си?

Поддържането на добра устна хигиена е много важна за здравето на домашния Ви любимец и поради тази причина екипът ни реши да Ви запознае с процеса стъпка по стъпка.

Плаката и зъбния камък не причиняват просто лош дъх, те могат да доведат и до загуба на зъби. Проблемите с устната хидиена може да доведе до животозастрашаваща и болезнена инфекция, която може да увреди бъбреците, сърцето и черния дроб на кучето Ви.

За начало трябва да се сдобиете с кучешка четка и паста за зъби.

Не използвайте човешки пасти, богати са на флуор и други съставки, които може да са токсични. Поглъщането на човешка паста може да предизвика повръщане и дори да увреди бъбреците.

Започнете да приучавате кученцето си когато е още съвсем мъничко, от 8 седмична възраст. То ще е още със млечните си зъби, но идеята в случая е да започне да свиква с четката и пастата.

Приучаването е бавен процес и трябва да сте търпеливи. Уверете се, че кучето се чувства комфортно и спокойно.

 

Стъпка 1: Контакт с устата му

Кучето трябва да се научи да приема ръцете ви около и в устата си.

Стъпка 2: Запознаване на кучето с вкуса на пастата за зъби

Позволете на кучето да оближе малко паста за зъби от пръста ви. Направете го няколко пъти. Така кучето ще привикне с вкуса на пастата.

Нанесете паста върху пръста си и внимателно натъркайте по външната повърхност на венците и зъбите. Повторете няколко пъти.

Стъпка 3: Запознаване на кучето с четката за зъби

Запознайте кучето си с четката за зъби, като намажете малко количество от пастата върху нея и дадете да я оближе. Повтаряйте тази стъпка няколко дни.

Стъпка 4: Измиване на кучешките зъби

Започнете да четкате кучешките зъби с или без паста. На този етап ви препоръчваме да избягвате резците.

  • Внимателно повдигнете горната устна и поставете четката върху зъба и бавно четкайте нагоре-надолу
  • това ще помогне на кучето ви да свикне с новото усещане
  • след като измиете няколко зъба наградете кучето си и прекратете миенето. Повторете стъпките няколко поредни дни.

Стъпка 5:  Измиване на останалите зъби

Започнете да четкате кучешкия зъб и бавно придвижете четката назад по останалите зъби. Ако усетите че кучето изпитва дискомфорт прекъснете миенето.

Стъпка 6: Измиване на вътрешната повърхност на зъбите

След като вече успявате да се справите спокойно с първите стъпки, сте готови за измиването и на вътрешната повърхност на зъбите.

  • Отворете устата на кучето и повдигнете горната устна
  • Като за начало четкайте нежно малък участък от вътрешната повърхност на зъбите, след което постепенно увеличавайте този  участък.

Стъпка 7: Мийте зъбите ежедневно

Колкото по-често миете зъбите, толкова по-лесно ще става с времето.

Ежедневното миене осигурява максимална защита от периодонтални заболявания, които могат да доведат до болезнени и опасни инфекции.

 Заредете се с търпение, защото най-важното за приучаването към миене на зъби е е именно то.

Успех!

Източник: http://www.wikihow.com/Brush-a-Dog’s-Teeth

 

Лайшманиоза

Причинителите на лайшманиозата са протозои, принадлежащи към род Leishmania, които инфектират голям брой гръбначни животни, включително кучето и човека.
Заболяването протича в три форми – кожна, органна и смесена. При кучето най-честа е органната (висцерална) форма, при която се срещат и кожни промени, и поради това често се говори за генерализирана лайшманиоза.
EТИОЛОГИЯ. Лайшманиите са протозои от семейство Tripanosomatidae. Видът отговорен за заболяването е Leishmania donovani infantum. Среща се в 2 форми – амастиготна, която паразитира вътреклетъчно в макрофагите на гостоприемника и промастиготна, която живее в тялото на кръвосмучещите артроподи от род Flebotomus. Флеботомусите се означават още и като “пясъчни мухи”.
ЦИКЪЛ НА РАЗВИТИЕ. Източници на лайшманиоза са заразените животни и хора. От тях флеботомусите смучат кръв и поемат амастиготните форми. Последните започват бързо да се размножават в чревния канал, преминават в промастиготни форми и след 8-я-10-я ден стават инвазиоспособни. Хематофаги са само женските флеботомуси. Крайните гостоприемници – кучето, човекът и др. – се инвазират при ухапване от заразените флеботомуси, при което промастиготите попадат в неутрофилите и макрофагите. Те преминават в амастиготна форма и за 12-24 часа могат да достигнат до 200 броя в клетка. Лайшмании се откриват в черния дроб, далака, костния мозък, лимфните възли, кожата, моноцитите на кръвта и др. Като резервоари на причинителя освен човека и кучето са известни още лисицата, вълка, дивите гризачи, котката, камилата и коня.
КЛИНИЧНА КАРТИНА. Инкубационният период е между 1 месец и 7 години. Няма полова или породна предразположеност.
Стопаните на болните животни забелязват най-често кожните промени, свързани с ексфолиативен дерматит, трудно зарастващи кожни рани, опадане на козината. Други симптоми са прогресивно слабеене, загуба на апетит, умора, депресия, ненормално дълги или извити нокти, промени в очите /конюнктивит,блефарит/, повръщане, мелена, кихане, кашляне и куцота. Наблюдава се хиперпротеинемия, тромбоцитопения, левкопения.
Най- честата причина за смъртта на животните е бъбречна недостатъчност.
ДИАГНОСТИКА. Заразяването на гостоприемника винаги е свързано с поява на антитела, като на тази база са разработени бързи серологични тестове за диагностика. Амастиготните форми на Leishmania добре се демонстрират на отпечатъчен препарат от лимфен аспират, далак и костен мозък, оцветени по Гимза. Материал за изследване може да се вземе и от кожни лезии след настъргване или аспириране с игла и спринцовка. Друг метод е култивирането в подходящи среди, като подходящ материал е аспират от костен мозък, лимфен възел.
ТЕРАПИЯ. Най-често използваните лекарствени средства са: Aнтимонови препарати (Glucantime, Pentostam), Allopurinol – 20 mg/kg/на ден per os, Amphotericine B – токсично действие върху бъбреците, Гликокортикоиди /преднизолон 1-2 mg/kg/ – може да бъде приложен при субакутна бъбречна недостатъчност, заедно с alloporinol.
Много често се наблюдават рецидиви, тъй като причинителят на заболяването не може да бъде напълно елиминиран.
При изтощени животни, с хронично развитие на болестта се препоръчва евтаназия, тъй като прогнозата е неблагоприятна.
Борбата срещу заболяването се състои в постоянна профилактика на животните в ендемичните райони чрез използуване на репеленти против флеботомусите /пясъчните мухи/.
Използувани са данни и материали от публикации на проф. д-р Илия Цачев-ВМФ, ТрУ, Стара Загора.