Причинителите на лайшманиозата са протозои, принадлежащи към род Leishmania, които инфектират голям брой гръбначни животни, включително кучето и човека.
Заболяването протича в три форми – кожна, органна и смесена. При кучето най-честа е органната (висцерална) форма, при която се срещат и кожни промени, и поради това често се говори за генерализирана лайшманиоза.

EТИОЛОГИЯ. Лайшманиите са протозои от семейство Tripanosomatidae. Видът отговорен за заболяването е Leishmania donovani infantum. Среща се в 2 форми – амастиготна, която паразитира вътреклетъчно в макрофагите на гостоприемника и промастиготна, която живее в тялото на кръвосмучещите артроподи от род Flebotomus. Флеботомусите се означават още и като “пясъчни мухи”.

ЦИКЪЛ НА РАЗВИТИЕ. Източници на лайшманиоза са заразените животни и хора. От тях флеботомусите смучат кръв и поемат амастиготните форми. Последните започват бързо да се размножават в чревния канал, преминават в промастиготни форми и след 8-я-10-я ден стават инвазиоспособни. Хематофаги са само женските флеботомуси. Крайните гостоприемници – кучето, човекът и др. – се инвазират при ухапване от заразените флеботомуси, при което промастиготите попадат в неутрофилите и макрофагите. Те преминават в амастиготна форма и за 12-24 часа могат да достигнат до 200 броя в клетка. Лайшмании се откриват в черния дроб, далака, костния мозък, лимфните възли, кожата, моноцитите на кръвта и др. Като резервоари на причинителя освен човека и кучето са известни още лисицата, вълка, дивите гризачи, котката, камилата и коня.

КЛИНИЧНА КАРТИНА. Инкубационният период е между 1 месец и 7 години. Няма полова или породна предразположеност.

Стопаните на болните животни забелязват най-често кожните промени, свързани с ексфолиативен дерматит, трудно зарастващи кожни рани, опадане на козината. Други симптоми са прогресивно слабеене, загуба на апетит, умора, депресия, ненормално дълги или извити нокти, промени в очите /конюнктивит,блефарит/, повръщане, мелена, кихане, кашляне и куцота. Наблюдава се хиперпротеинемия, тромбоцитопения, левкопения.
Най- честата причина за смъртта на животните е бъбречна недостатъчност.

ДИАГНОСТИКА. Заразяването на гостоприемника винаги е свързано с поява на антитела, като на тази база са разработени бързи серологични тестове за диагностика. Амастиготните форми на Leishmania добре се демонстрират на отпечатъчен препарат от лимфен аспират, далак и костен мозък, оцветени по Гимза. Материал за изследване може да се вземе и от кожни лезии след настъргване или аспириране с игла и спринцовка. Друг метод е култивирането в подходящи среди, като подходящ материал е аспират от костен мозък, лимфен възел.

ТЕРАПИЯ. Най-често използваните лекарствени средства са: Aнтимонови препарати (Glucantime, Pentostam), Allopurinol – 20 mg/kg/на ден per os, Amphotericine B – токсично действие върху бъбреците, Гликокортикоиди /преднизолон 1-2 mg/kg/ – може да бъде приложен при субакутна бъбречна недостатъчност, заедно с alloporinol.
Много често се наблюдават рецидиви, тъй като причинителят на заболяването не може да бъде напълно елиминиран.
При изтощени животни, с хронично развитие на болестта се препоръчва евтаназия, тъй като прогнозата е неблагоприятна.

Борбата срещу заболяването се състои в постоянна профилактика на животните в ендемичните райони чрез използуване на репеленти против флеботомусите /пясъчните мухи/.

Използувани са данни и материали от публикации на проф. д-р Илия Цачев-ВМФ, ТрУ, Стара Загора.